Коментари на: Войната между майка и дъщеря

От: Правда Михайлова

Правда Михайлова — Tue, 23 Jun 2015 08:36:11 +0000

Мили момичета, Ето моята история. На 25 години мислех точно като вас. И чуствах като вас. И спорех с мама като вас. И се борех, и упорствах като вас.
Сега съм на 62. За 37 години се убедих на собствен гръб, че е била права за всичко. За всичко! Само в едно е сбъркала. Искала е за малко време да ми даде всичко от своя опит. А то не се е побирало в 25 годишната ми главица.Това мисля, че е в основата на конфликта и между поколенията. Защото има една народна мъдрост, която се отнася за отношенията между баща и син, но и тук може да е полезна:“ На пет години момчето казва: – Моят татко е най-силният!На десет – моят татко е най-умният! На 15 – Баща ми е глупак! На 25 – Баща ми е готин, ама малко старомоден! На 45 – Бащами е прав за някои неща, но не за всичко. А на 60 – Ех, да беше сега жив,баща ми -та да ми каже какво да направя!“ Така, че поколенията се сменят, но истината е една!

От: МЕРИ

МЕРИ — Fri, 13 Jun 2014 04:13:53 +0000

Майка съм и казвате да живее живота си, а докато живее своя живот, негативите обирам аз, плащам дългове, и да си мълча, да не съветвам, да ръкопляскам на безумията й, за да не се чуства унизена. Боооооже мой ……..

От: Veselina

Veselina — Thu, 16 Feb 2012 14:20:28 +0000

Да, съгласна съм с коментара. Ако влезеш в спор, само ще се окаже, че си неблагодарна или още по-гадното: „мълчаливи сълзи в очите“, което да те накара да се чувстваш и коравосърдечна. Все едно не си се разкъсала на сто части и сума ти неща има да мислиш и правиш, та и това. Такова поведение не ми е от помощ.

От: Cveti

Cveti — Wed, 25 Jan 2012 14:47:26 +0000

С усмивка прочетох всичко тук, понеже точно вчера се скарах с майка ми за поред път по-отношение на начина по- който се възпитава внучето. Поредния ден в който ми се чете лекция, че не трябва да правя еди какво си, а трябва да го направя по начина по-който тя ми казва понеже има повече опит в гледането на деца. В момента в който и казах да замълчи, зашото ми писна постоянно да ми дава наставления които не винаги са правилни, тя се нацупи, взе си якето и си излезна, с изречението-че аз не възпитавам детето си, а го дресирам.
Незнам наистина кога един родител би могъл да разбере,че детето му е вече порасналото момиченце или момченце, което е станало отговорен и грижовен родител . Защо винаги трябва да се води борба за доказване.
Странното е че, родителите на нашата или около нашата възраст, възпитават децата си по начина по-който и ние го правим и всеки е на мнение че така е правилно, а собсвените ни родители твърдят че е грешно. Има и един друг много интересен факт- 70% от бабите и дядовците, никога не идват да ни помогнат, когато детето е болно, а постоянно дават наставления по телефона, скоето ни карат да слушаме поредната лекция за това как сме могли да разболеем внучето отново.
На всички майки и татковци мога да кажа само едно- „от едното ухо влезнало, от другото илезнало“, или поне аз така действам напоследък.:)