Край на гоненицата при хранене

Край на гоненицата при храненеСлед като споделих с вас, че постигнахме завидни успехи с храненето, е време и да споделя и как успях да го постигна.
Една от книгите, които си поръчах бе на Франсоаз Далто – „Основни етапи на детството“. За съжаление, не е структурирана както би ни се искало, по време, тематика, години на детето, но пък не мисля, че която и от лекциите да прочетете, ще е излишна.
Това, което направих е, че промених подхода си.
До сега тя контролираше събитията и ме побъркваше с изискванията си. Докато не реших, че това е края на малкото диктаторче, и ще живеем всички в хармония :)
Първа крачка беше, че забраних да се храни на нашата маса. Има си нейна, и вече се храни на нея. Защо ли, защото масата ни се превръща в бойно поле, катери се на нея, скача по дивана и т.н, въпреки, че не позволяваме.
И така, не може да сяда на нашата маса, докато не се научи да се храни абсолютно сама, без молби и подканване от нас, докато не се научи да не цапа – т.е. да е по-внимателна и да не омазва цялата покривка. На масата се сяда да се яде и абсолютно нищо друго не е позволено да се прави в този момент. Ако реши да стане от масата без да си е изяла всичко, отива в банята, мие зъбите и си ляга веднага.
Ако си изяде всичко, ще може да гледа сънчо, т.е. ще има още 15-20 минути с мама и тати и ще си получи и приказката. Така давам правото на избор – кое от двете избираш – да станеш и веднага да си лягаш, или да се нахраниш без да ставаш от стола и после да имаш още малко време с мама и тати?
Повярвайте ми – работи. Просто трябва вие самите да решите, че ще устоите на няколко дни бунт и че детето ще легне гладно някоя от вечерите. Съответно, след лягане не се полага нищо друго – сок, мляко, щом не си е изяло яденето.
И всичко това се обяснява с възможно най-приятелския и спокоен тон. Без напрежение, без: „Ако направиш това, ще стане това … и т.н.“
Детето трябва да се почувства сигурно във вашето решение, а това може да стане само със спокоен тон. Ако му се развикате, че не седи или е станало или не яде, няма да постигнете нищо, освен, че детето ви ще остане с впечатлението, че майка му е невротичка ;)
Ако пък детето се храни твърде бавно, просто след като вие се нахраните изчакайте още няколко минутки и, вдигате и неговата купичка, без да му дадете да си дояде. Така, след няколко дни, ще се знае, че или ще яде по-бързо, или ще остане полугладно.
Все пак, препоръчва се да се храним бавно, а не за 2 минути, което го съобразете, да не придобие друг неприятен навик, който да остане за в бъдеще.

А сега очаквам да чуя и вашите отзиви и дали е проработило и при вас толкова успешно този подход за хранене без ставане.
А книгата на на Франсоаз Далто „Основни етапи на детството“ наистина си струва да се прочете.

Етикети/Тагове: , ,

Сподели
Add to Google
Сподели в edno23
Сподели в Twitter
21 февруари 2011, категория Майчинство и отглеждане.
RSS Абонамент RSS абонамент
Можете да се абонирате за E-mail бюлетина и да получавате известие за всяка нова публикация - напълно безплатно!

Вижте и това:

4 Коментара по "Край на гоненицата при хранене"

  1. Ралица казва:

    Здравей Милена, радвам се за вашите постижения :-) . При нас нещата стояха по сходен начин, но проблема е че не искаше да яде готвено (каквато и да е манджа и причината със сигурност не е в начина ми на готвене :-) ). Дъщеря ми (2г. 6м.) щом види чинията почваше да казва: не, не искам и обръща главата на другата страна. И така сме от месец, преди това си беше ОК, папкаше всичко. Сега ако може ща хапва само филийка с ……, тутманик, баничка, козунак, кифлички, юфка. Е не може само тестени работи :-( . Ревеше, тръшкаше се, лягаше си гладна и на нас с баща и ни се кисаше сърцето. Вместо храната да е удоволствие за душата, тя се превърна в мъчение.
    Ние също достигнашме в крайна сметка до твоите изводи – търпение, спокойствие, без да настояваме на 100%, ако искаш – ОК, ако не искаш лягаш гладна. Трябваше да минат само няколко дни и резултатите вече са на лице. Често си мисля, че не децата са причината за проблемите, а ние самите защото не знаем правилният подход към тях.

  2. Милена казва:

    Рали, и моето диване искаше сок, бонбони и подобни като огладнее, и в един момент се усетих, че иска такива неща като е гладна. Спрях ги, или поне преди хранене, и почн поне да хапва, защото наистина имаше моменти, в които отказва да яде.
    А това, че причината за проблемите са родителите, а не децата е повече от вярно!

  3. Деничка казва:

    Защо детето трябва да си изяжда всичко, вие винаги ли сте гладни за да си изядете всичко. Ако съдя по мен, точно посл едните две три хапчици, когато съм се наяла и ми се каже да ги изям, ами те са ми най ужасните, колкото и вкусно да ми е било преди това. А за бавеното хранене, всеки се храни различно, ако дететнце не си играе, не се зпалесва докато яде, защо ще му се вдига паничката след като не се е нахранило.
    Моя син е все още самона 6 месеца и тепърва се захранваме, но го храня когато с татко му сме на масата и се храним и ние, без игри без нищо. Ще видим за в бъдеще как е, но след като видях как дъщеричката на приятелка която ми беше на гости, се качи на масата докато тя се опитваше да и тика лъжицата в устата се стреснах много, но си мисля че е просто защото тя не и прави забелжка за нищо.

    • Милена казва:

      Ох Дени, пробвала съм какво ли не. А защо я карам да си изяжда яденето … ами защото яде 1/3 от средностатистическото количество. Едвам изяжда едно малко бурканче от пюретата.
      А когато беше само на мляко, като твоето бебе, на 5 месеца ядеше по 100 мл мляко.
      Така че, не знаеш какво е злоядо бебе и ти пожелавам да не разбереш. Малък ти е още и не си се сблъсквала с тези проблеми.

Остави мнение/коментар за Милена