Има неща, от които на човек му идва в повече, колкото и да ги игнорира. Не е лесно да обърнеш гръб на родител или свекърва още повече, когато и двете са прекрасни в по-голяма част от времето.

Ето, че дойде и новата 2012 година. През изминалата 2011 се случиха много неща, които ме отдалечиха от възможността да споделям с вас емоциите и преживяванията ни. Но съм сигурна, че в живота на всеки от вас има неща, които го поглъщат и не му остава

Събуждаш се, а утрото не е по-различно от обичайното: бързаш за работа, не ти се става. Би прекарал целия ден в леглото, но такава опция за сега не се вижда в кристалната топка.
Детенце се е сгушило в леглото и дори не възнамерява да отвори очи. Сърцето ти се къса, че трябва да го

Може би сте забелязали, че последните месеци не съм много активна, дори отсъствам. Но за всяко нещо има причина.
От май месец насам се случиха някой неща с живота ми, които ангажираха почти 90% от времето ми.
А когато се обърнах, разбрах, че лятото е минало

В духа на първия учебен ден, постоянното напомняне по радиото за този така важен ден за всеки родител и всяко дете, бегло си спомних някой моменти от преди повече от 25 години.

Понякога, макар и рядко ми се е искало да избягам. Просто да оставя всичко, да си взема една чанта с най-необходимото и да се махна. Ей така, без бележка, без предупреждение, просто да се изпаря.
Така и не го направих докато бях по-малка и нямаше хора, които зависят от мен. Сега и да искам, вероятността да го направя е още по-малка.

Напоследък се случват много неща, които буквално ме изсмукват от емоции, адреналина ми е толкова повишен, че спя по 1-2 часа, будя се и не мога да заспя отново. И докато сомнамбулствам си мисля за хиляди неща. Едно от последните, бе спомените ми за детството.