Коментари на: Липсваш ми …

От: iliana

iliana — Tue, 19 Apr 2011 07:59:16 +0000

И ние сме в същото положение – омагьосан кръг между ставане, детска градина, прибиране, готвене, игра с детето, вечеря, приспиване, четене на приказки и отново всичко се повтаря. Времето за нас самите като двойка е когато детето легне. НОООО след като това стане аз имам още работа – пералня, миялна, къпане и … той е заспал. Остава уикенда като най-добра възможност. Напоследък /зимата/ използвахме докато детето спи следобед да си пускаме по някой филм. Хубавото е, че детето спи по 3-4 часа следобед плътно. Това е нашето време.
На мен много ми липсва мъжа ми, по някой път си мисля, че откакто сме семейство и живеем в един дом имаме по-малко време един за друг…

От: Милена

Милена — Mon, 11 Apr 2011 13:06:02 +0000

О, съвсем не съжалявам за нищо. Това са уроците на живота, трябва да минем по този път, за да преминем в друго ниво. Винаги има по-трудни моменти.
Истината е, че излизаме, преди беше по 2-3 пъти седмично, сега определено е по-малко, защото спортувам и физически не успяваме да излезем толкова.
А излизането извън София, за съжаление, последно беше на Хисаря през февруари.
Най-притеснителното е, че когато се видим, има толкова много неща, които искам да си кажем, че не знам от къде да започна. А от пренапрежение, че чакам толкова време, за да си кажем нещо, просто вече не ми се говори.
Но и това ще мине, някой ден …

От: mdaaaa

mdaaaa — Mon, 11 Apr 2011 12:14:56 +0000

Съжелявам, че така се получава при вас:(. Но Ралица е абсолютно права! Трябва да отделяте време един за друг, дори ако трябва докато единия спи както го казваш, ако можете ходете заедно на спорт, поне две вечери бъдете заедно навън, смейте се заедно:). Може би наистина е трудно, но както си го описала нещата май наистина не отиват на добре:(! Това са първите стъпки от отчуждаването и после става още по-трудно да си кажете защото се е случило:(
Заминете някъде за 2-3 дни и се насладете на себе си.
Няма опасност да си омръзнете, има опасност скоро да не гледате в една посока!

От: Ралица

Ралица — Fri, 08 Apr 2011 12:56:08 +0000

Привет, да споделя и аз нещо за нашия семеен живот. Сигурна съм, че повечето семейства минават през такива периоди. Нашето семейно положение е много сходно на вашето – дъщеря на 2г. 8м., 2-ма работещи родители, лягаме си едва ли не с детето, сутрин докато се събудим и хайде по работните места. Нашата рецепта е :1. много обичаме детето си и разходките с него извън София, но 2-3 уикенда в годината си позволявме да отидем някъде само двамата, да си обръщаме внимание само един на друг; 2. намираме удобни моменти когато е подходящо да излезем да хапнем или пазаруваме само двамата – напр. днес баба може да вземе детето от детска, а пък ние да се отбием някъде на връщане от работа, да пием кафе или да вечеряме набързо. Човек ще си каже „да ама това е много малко време“, но повярвай ми една 2-у часова вечеря навън прави чудеса. Естествено в тези моменти на уединение пак мислим много за детето си и то ни е постоянна тема, но така имаме възможност да си поговорим, да обсъдим някои планове.
След майчинството, времето за дъщеря ми и съпруга ми значително се намали, което е нормално. Работата ми „изяжда“ 9 – 10 часа на ден. На мен ми се иска да отделям на датето си колкото се може повече време, но гледам да балансирам нещата със съпруга, защото както детето така и той е част от моето любимо семейство.