Второ дете – кога?

Публикувано в: Бременност

Второ дете - кога?Последните месеци сме подложени на постоянен натиск от малката ни принцеса. Тя постоянно пита, дали дядо Коледа ще й донесе живо бебе.
В този дух и ние с баща й всеки път се споглеждаме и мислим по въпроса. Факт е, че само мислим, и определено не сме предприели нищо за да се появи бебето в корема на мама.
И докато все още само мислим, в главата ми бушуват хиляди въпроси, пораждат се страхове, такива, каквито дори не съм подозирала. Но най-вече се замислям, кога всъщност е времето за второ дете?
С брат ми имаме малка разлика – година и половина, което така или иначе сме го пропуснали като разлика, а и не мисля, че толкова малка разлика е добре при планувана бременност.
И двамата с мъжа ми искаме второ дете, но и двамата имаме задръжки, по отношение на времето и обстоятелствата, кога да се случи това.
Дори и малката сега да настоява за живо бебе, да играе с куклите и бебетата, да им готви, да ги храни, да им слага памперси, да ги разхожда … дали този интерес ще продължи и след появата на истинско живо бебе?
Истина е, че когато бебето се появи, тя ще е вече на 4 години, ако побързаме с баща й. Все пак, се очаква да е излязла от бебешкия пубертет, който така или иначе вече не е в толкова изтощителен, както до преди 5 месеца.
Душата ми се свива, като се замисля, че едното ми дете, ще се почувства пренебрегнато, дали ще съумеем да покажем, че не я обичаме по-малко, само защото бебето има нужда от повече грижи, от колкото тя в момента.
Такива и други въпроси ме терзаят. Тя е планувано бебе, с ясното съзнание че го искаме. Искаме и второ, може би и 3-то, но за него след второто ще мислим ;)
Ами ако второто бебе се окажат близнаци? И ми е ред и ми се пада … До преди да родя малката, много исках близнаци, но месец след раждането й, вече се радвах, че е само едно :)
Нормално ли е да се страхувам и притеснявам? Вие замисляли ли сте се за тези и други въпроси, преди да забременеете с второ дете? Кога решихте да имате второ дете? Кое бе водещото, при взимането на решение за второ?
Коя е оптималната разлика между две деца?
Ще се радвам, ако разбера, че не съм единствената, която си задава подобни въпроси преди да забременее с втори дете!

Етикети/Тагове:

Сподели
Add to Google
Сподели в edno23
Сподели в Twitter
6 декември 2010, категория Бременност.
RSS Абонамент RSS абонамент
Можете да се абонирате за E-mail бюлетина и да получавате известие за всяка нова публикация - напълно безплатно!

Вижте и това:

22 Коментара по "Второ дете – кога?"

  1. Eva казва:

    Винаги съм знаела, че ще имам 2 деца.
    Разликата между моите деца е почти 4 години, идеална е според мен.
    И аз си задавах хиляди въпроси преди и по време на втората бременност. Последните дни преди раждането на сина ми си галех корема и се чудех как ще мога да разделя обичта си между двете деца…дали ще мога да обичам и новороденото така, както каката…и още много други подобни въпроси.
    Но всичко се подреди от само себе си, не е имало нито ревност нито агресия от страна на дъщеря ми. Всичко си протече съвсем естествено и нормално.
    Обичта към двете ми деца е неизмерима, но и различна…
    Затова моят искрен съвет е да действате смело!
    Имате ли желание, с всичко ще се справите!
    Останалото е Божа работа…;)

  2. Juji казва:

    Здравейте,
    Аз също съм се питала, колко трябва да е разлика между две деца. И нашата малка принцеса иска братче или сестричка. С мъжа ми също сме на мнение че вече е време, а и двамата искаме да имаме второ дете. Дъщеря ми е на 3г и 4м. Мисля че е достатъчно голяма за да започнем да работим за друго дете :) .

  3. Vicky казва:

    Здрасти и от мен!
    Много се зарадвах когато видях темата, която си започнала… в момента тя е на дневен ред в моето семейство!!! :-)
    Сина ми е на годинка и 4 месеца! Готова съм за второ дете от третия му месец! :-)
    При нас проблема е, че все още се разкъсваме м/у това да имаме мечтаното второ детенце или да остана на работа малко по-дълго за да си стъпя на краката и на този фронт… ужасно е… когато си изправен пред такъв избор…
    Моята разлика със сестра ми е 3 години, в моя полза, и мисля, че това е златнаа среда :-) Пък съм набрала инерция… толкова ми беше добре вкъщи с малчо (Върнах се на работа преди 1 месец, още и е терсене:(
    И така… според мен колебанието и съмненията нямат място когато става дума за ечица :-) Смело напред! :-) ))

    Поздрави и продължавай с готините статии, чета те ОТ и ДО! :-)

    • Милена казва:

      Вики, благодаря за хубавите думи.
      Истината е, че преди моята Вики да стане на година и 7-8 месеца и аз бях готова за второ, но не исках толкова малка разлика. А след като влезе в бебешкия пубертет, признавам си, че имаше моменти, в които само при мисълта за второ ми призляваше. Хората не случайно казват, че децата ни отмъщават за нашето поведение, и аз не съм била много кротичко и мирно дете, и крушата не е паднала много далеч от дървото. Сега разбира се, нещата са по-лесни и съм по-склонна, но не и готова :)

  4. ne e zaduljitelno казва:

    Разликата с моят брат ни е 2 години, разликата на моите деца също е точно две години и съм супер доволна:). В момента се разбират страхотно, имат еднакви интереси, радват се и се впечатляват от едни и същи играчки:). Благодаря на Господ, че ме дари с деца с малка разлика, защото според мен колкото по-малка е разликата, толкова по-лесно се гледат децата и нито едното от двете не усеща ако се обръща внимание на по-малкото. Нуждите им са еднакви и каквото правиш за едното, същото е и за другото:). Растат заедно, играят заедно на едни същи игри:)
    Моя приятелка е с разлика 5 години на децата си и споделя, че определо има ревност от по-голямото дете, което на тази вързраст иска своите моменти на споделяне от градината, емоции….то си е и до дете де, но…..
    Моят глас е за малката разлика и ако е рекъл Господ ще си имаме още едно детенце:)
    Успех и чакаме да пишеш скоро, че си бременна щом вече правите опитите:)

  5. mdaaaa казва:

    И аз съм за малката разлика, писала съм го доста пъти:) Първите ми две дечица са с разлика 2 години и 2 месеца, а в момента разликата между второто и близнаците е 2 години. Пълна къща с щастие и любов:)
    Действайте и скоро да се похвалиш:)

  6. Милена казва:

    Може би сте прави, все пак, имате деца с малка разлика. Всеки го усеща по различен начин. Може би ако беше станало „случайно“ (въпреки че това винаги ми е било много странно, някой като каже, то стана случайно), нямаше да бушуват тези въпроси. Или пък ако Вики не караше такъв авторитарен пубертет, можеше и ние вече да имаме второ.
    Колкото до опитите, не правим все още. Тях сме ги оставили за догодина :) Освен възрастта, има и още някой неща за които трябва да се погрижим преди да забременея отново. Така че, за сега само мислим.

    • Ралица казва:

      Здравейте, като чета разсъжденията на Милена все едно слушам вътрешния си глас. И при нас е такова положението, имам прекрасна дъщеричка на 2г и 4м и много ни се иска да си има братче или сестриче. Но поради ред причини с мъжа ми отлагаме въпроса за по-нататък. Върнах се на работа преди няколко месеца и ми се иска да поработя преди пак да изляза пак по майчинство. Една разлика от 4 години ми се вижда ОК, каката вече ще е по-самостоятелна, ще е минала детския пубертет. Мисля си, че като имаме и второ дете хармонията в къщи ще е пълна, семейството ще е завършено :-)

  7. Мира казва:

    Не ти трябва второ дете. Не робувай на клишета. По-добре едно, но отгледанот добре. Всяко едно дете иска отделно време, грижи, финанси, нерви и то за един дълъг период от време. Твоят живот също е един, уникален. Не се превръщай в домакиня и детегледачка завинаги.

  8. Милена казва:

    Мира, имаш интересна гледна точка. Но за мен раждането на дете не е да се отчета пред обществото, че имам едно, да го отгледам като егоист и презадоволен според възможностите. Да, не одобрявам, когато някой семейства нямат пари едно да отгледат, но са направили 3, но това е техен избор.
    Дали ще се превърнеш в домакиня и детегледачка е твоя избор. Никога не съм се считала за такава и не мисля и при 3 или 4 деца да съм. Децата имат нужда от любов и грижи, да. Но това не значи, че аз не получавам своята доза и „аз съм човек“ и имам нужда да не съм с детето. Намирам начин да го постигна, имам и подкрепата на мъжа ми. Така че, зависи как по принцип си представяш майчинството. Ако месеци наред не си излизала, готвиш всеки ден по 2-3 манджи, гладиш по 5 перални в седмицата и нямаш време дори да се погледнеш в огледалото – това е твои избор. Моя е друг и живея по друг начин.

  9. Galina казва:

    Честно казано ,изказването на Мира ми звучи малко егоистично .Имаше изказване от рода „Аз си дадох необходимото към държавата“.Всичко е въпрос на принципи и възпитание.A дали ще са едно или две, винаги когато искаш можеш да отделиш време за себе си.

  10. Мира казва:

    Говориш така, защото имаш само едно дете. С две е КОРЕННО РАЗЛИЧНО. Ще си поговорим като си с две. Не е въпрос на гледна точка и пр. , а на друга реалност. Сега имаш време и казваш че това е твоят изБор.
    Ако не искаш да прецакаш всичко, не раждай второ. Повярвай ми, не е просто трудно. Адски трудно е. С едно дете на 3-4 години можеш да отидеш почни навсякъде, общо взето имаш свобода. Ами я си представи още едно дете в картинката. И до магазина няма да можеш да отидеш, ти ми разправяш за избор и за свобода. Лесно е с едно дете…

  11. galq казва:

    nqma ni6to po hubavo da ima6 dve deca , a i ne mislq,4e e 4ak tolkova trudno,a ti mi izglejda6 mn psihqsala i spored men problema ne e v decata ….

  12. Деси казва:

    Стана случайно и разликата между първото и второто ще е 6 години. Не знам дали ще се справя. Имам помощта на моето семейство, но се страхувам, че няма да бъда добра майка.

  13. Нинка казва:

    Авторката изпитва съмнения и с право. Важно е качеството, а не количеството. По принцип две деца се гледат трудно, а в България мога с чиста съвест да каже е подвиг. Ниско платени сме, работим много, дрехи, обувки, лекарства – всичко е скъпо, повечето хора се бутат в двустайни жилища…инфраструктурата е ужасна – разбити улици, по които не можеш да минеш пеша, камо ли с количка, мръсотия, улични кучета…Как да ходиш на работа по 10 чака с пътя и после да готвиш, да чистиш, да сгъваш дрехи и да обръщаш внимание на две деца. Напров ми изглежда мисия невъзможна. Затова ще остана с едно.

  14. Cveti казва:

    Виждам че се включвам малко късно, но съм на мнение че вече няма за кога да чакаш-стига да си готова и сама за себе си убедена че искаш второ дете. Казвам ти самата да си убедена, не че игнорирам таткото, но 90% от грижата за едно дете, а в случая говорим за евентуално две:), си е изцяло на мама!
    Мога да изтъкна две причини по които да се замислиш, ако все още не сте взели категоричното решение.
    Две деца с по-малка разлика се гледат много по-лесно, отколкото д голяма разлика.
    От опит знам, че помоща в отглежданети на дете от страна на баткото или каката( ако децата са с голяма разлика) е неоспорим факт, но само до там. В един момент децата няма да имат общи интереси и вкъщи ще е лека суматоха, понеже едното иска едно, а другото друго нещо. Затова подкрепям раждането на второ дете, при положение че другото е на не повече от 5год.
    Айде успех!

  15. Милена казва:

    Така е Цвети, с по-малка разлика по-лесно се гледат. Въпреки, че твоите са с малка разлика, и го знаеш от опит, и моите наблюдения са от околните и близки са, че по-малката разлика прави нещата по-лесни.
    Независимо от това, ако семейството иска друго дете, няма значение каква е разликата и дали ще е трудно или не.

  16. Vicky казва:

    Здравей отново!
    Виждам, че темата се развива… макар някои изказвания много да ме изненадват… Според мен ние, човеците, сме крале на това да си търсим извинения… за всичко… игрището ни криво, топката мека, вятърът северозападен и изобщо… Момичета, всичко е въпрос на организация, търпение и много, МНОГО ЛЮБОВ! Щом майките ни са успели да отгледат по две, че и по три деца, защо ние да не можем? Да не би те да са живеели в по-добри времена, с по-добри условия?!? Съмнявам се…
    Миленка, от миналия ми пост е изминала малко повече от година… започнахме опитите за второ малко след това… Нещата не се развиха „по план“, но може би така е трябвало да стане. За щастие поправихме тази грешка и лятото ще си имаме още едно слънчице :-)
    И аз имам съмнения, страхове, тревоги… Но когато семейството е задружно и се подкрепяме нещата са възможни и се случват, така, както трбява да се случат.
    От сега знам, че домът ми няма да е идеално подреден, че винаги ще има нещо да се прави и бъркотията ще е навсякъде… но какво от това? :-) Ще наблегнем на игрите и приключенията, както досега! :-)
    Успех!!!

  17. Меги казва:

    Здравейте, моята дъщеричка е на 1г и 4 месеца и съм бременна в 6-та седмица с 2-ро бебе мен също много ме притеснява това с ревността,незнам малката как ще се отнася към бебето и другото което ме притеснява е това че незнам дали ще мога да се справям и с двете деца.Мислех си да я дам на децка градина каката,но много не ми се иска да я давам тук в Англия защото тук грижите нямат нищо общо с българските градини

  18. didka.koleva@abv.bg казва:

    В днешно време само проститутките имат по едно дете, нормалната жената трябва да има поне 2,3 деца и то с разлика най много 2-2.5 години

    • Милена казва:

      И при по-голяма разлика, следва, че жените са проститутки?
      Много интересен коментар! Сега ако дефинирате и „нормална жена“ като работохоличка, кариеристка и едновременно с това да има 3 деца, може би трябва да споделиш и как си го постигнала ;)

  19. lina казва:

    Мили момичета, не се чудете и колебайте, щом се замисляте за второ дете значи го искате.Хубаво е обаче голямото да започне да си вдига гащите само и тогава да се ражда второто, така ми каза една възастна дама :) Аз я послушах, та даже закъснях с второто и сега съм в 6месец и разликата между двете ми момчета ще бъде 6 години. Хубаво би било да е по-малка,но здраве да е.Баткото ни е в очакване и много се вълнува.Говорим всеки ден за нуждите на бебето,за ревността и други неща. Надявам се всичо да бъде наред,а относно грижите за децата ,всичко е въпрос на организация :

Остави мнение/коментар за Милена