Коментари на: Страх от оставяне в детски парти клуб

От: Милена

Милена — Thu, 11 Feb 2010 19:20:42 +0000

Таня, напълно познато ми е, с тази разлика, че тя ходеше по клубчета още от 10 месечна и нямаше проблеми и от както тръгна на ясла, се появи този „страх“, да не би да я оставя. Знам, че ще отмине, нормално е, децата се променят толкова бързо и неочаквано, че на моменти се плаша
На всичко отгоре кучешките още не са избили и определено на моменти се усеща нейната нервност.

От: Таня Пеева

Таня Пеева — Thu, 11 Feb 2010 16:43:48 +0000

Здравей, Милена. Аз също реших веднъж да пробвам да оставя дъщеря ми, която е на 1 година, в детски клуб за малко, като идеята беше да се скрия и да я наблюдавам как ще се държи. Заедно с една друга мама заведохме децата в клуба, който по това време беше празен. Още щом се скрих от полезрението на дъщеря ми, тя се разрева и не се успокои, докато не ме видя отново, че съм там и не се гушна в краката ми. През целия един час, който прекарахме в клуба, тя обикаляше напред-назад, но без да ме изпуска от поглед и периодично идваше да се гушка в мен. Милата, сигурно си помисли, че ще я изоставя там… Освен това вечерта много плака, преди да заспи, и въпреки че ходих на няколко пъти да я утешавам, заспа много трудно, а по принцип вече нямахме проблем със заспиването. Слава богу, на другия ден явно беше забравила преживяното.
Месец след тази случка ни поканиха на рожден ден на едно 4-годишно детенце в детски клуб и за мое най-голямо учудване тя много бързо се адаптира в обстановката и свикна с другите деца, които бяха по-големи от нея. Е, пак поглеждаше към масата, където бяхме седнали с останалите родители, за да се увери, че съм там, но нямаше нищо общо с първия път. Предполагам, че различното й поведение се дължеше на факта, че имаше повече деца и музикална програма, а и още от самото начало разбра, че и ние с баща й ще сме там и няма да оставим сама.

От: Бояна Андреева

Бояна Андреева — Thu, 11 Feb 2010 07:23:07 +0000

Здравей,Милена.
И аз съм се сблъсквала и все още се сблъсквам със същия проблем.В нашия случай нещата бяха още по-зле,защото преди детската ясла дъщеря ми нямаше възможност да общува много с други деца.Когато сме излизали с приятели на заведение с детски кът,първите час,час и половина дори в детския кът трябваше да са под надзора на родител.Иначе заставаше до мен на масата и не мърдаше.Сега вече е на четири години,ходи на градина,но първоначалният страх не е отшумял.Просто периода на адаптация е малко по-кратък.Последно ходихме на рожден ден на едно момиченце от нейната група и едва успях да я придумам да отиде при аниматорката,след това(дали,защото е сред познатата среда на другарчетата от групата) доста бързо се адаптира,накрая естествено трябваше да я придумвам да си тръгваме .Предполагам,че страхът на децата идва от непознатата обстановка от една страна,а от друга с новите деца,които среща-не се знае какво да очаква от тях.Доста от децата са агресивни,а дъщеричката ми не успява да се пази и предпочита да избяга и да се скрие.Надявам се с времето да успее да привикне,но и за мен този момент е все още в бъдеще неопределено