Коментари на: Пробиване на уши

От: ани

ани — Wed, 18 Jul 2012 19:41:13 +0000

моето момиченше е на 1 г, няма обици и няма да и слагаме скоро, ще изчакаме сама да пожелае това,причината е, че на моя приятелка детето му разкървавиха ухото в градината да му дърпат недружелюбни деца обиците, затова решихме с мъжът ми поне 1 клас да стане.

От: Цвети

Цвети — Fri, 23 Mar 2012 09:19:07 +0000

Да добавя- малката ми дъщеря беше на почти 5 годинки, която сама поиска да има обеци.
Абсолютно съм съгласна с Елица.
И още нещо да добавя- моя приятелка живее от 10години в Холандия и ми каза, че там докторите препоръчват дупченето на ушите да стане след 2-рата година на детето, тъй като ушите имат изобилие от биологично активни точки.
Успех на всички!

От: Цвети

Цвети — Fri, 23 Mar 2012 09:06:08 +0000

Направете го в ден, в който детето и вие сте в настроение, а не когато „повелява традицията“ Ня вярвам някой нарочно да иска си причини стрес ипритеснения, да чака n- на брой часа за тая „важна“ процедура. Още повече, че почти всички (да не кажа всичките) деца, които излизат с вече поставени обеци са разтроени, пищят, реват и какво ли още не…. пълен ад!

Най-добрият момент за пробиване на ушите е когато самото дете пожелае.

Направих грешка с голямата ми щерка- пробих й ушите на тоя ден, обявен за най-добрия -25.март и да ви кажа доста време ушите й бяха подути, зачервени и я боляха- не даваше да ги пипна, камо ли да ги промия…. правех го тайно, когато заспи… На всичкото отгоре мацката, която й направи дупките беше от скоро явно, защото на второто ушенце вече й трепереше ръката, а малката (беше на 2г и 3мес.) вече яко се дереше от рев… Резултата е незадоволителен- едната й дупка е по- високо, отколкото трябва…

С врората ми дъщеря реших да не правя същата грешка. Разхождайки се един есенен следобед, както си говорехме за децата и детската градина изведнъж ми каза“мамо, а ти кога ще ми сложиш обичките“ Тя ги има отдавна подарени, виждала ги е неведнъж, но никога до този момент не беше пожелала, а и аз не съм настоявала И така, съвсем спонтанно отидохме веднага и сложихме обеци- тя си ги избра медицинските. Бяха сърчица с някакви камъчета )) понамръщи се малко след първото ушенце, но геройски издържа без да реве.Много съм горда с нея:) Леличката за награда й подари симпатична чантичка за бижута- от тези малките велурени с връзки.Беше много щастлива и на всеки се хвалеше с обеците ))

Не сме имали никакви проблеми с ушите, след месец й сложихме златните халкички.
Медицинските обеци са с винтчета и не са удобни нито за сън на една страна, нито за дрехи, които се обличат/събличат през главата- носехме предимно блузи с жипове и копчета за целта

От: Нела

Нела — Wed, 21 Mar 2012 12:10:26 +0000

Май започнах да се отказвам. Ще го мисля. Мерси за споделеното!

От: Милена

Милена — Wed, 21 Mar 2012 11:52:25 +0000

Нели, чесно казано, по-добре го направи някой друг ден след Благовец, но не и на деня. Причината е че всички тогава решават да пробиват на принцесите ушите и е невероятна лудница.
На малката й пробиха ушите във Вита, като едната беше по-високо – значително по-високо от другата. Доктора бе облян в пот, която капеше по мен и детето, а капака бе, че вместо с маркер или друг лесно оставящ отпечатък писец, натисна ушетата със химикал, за да отбележи мястото и рева почна още тогава. Ако ги беше отбелязал с тънкописец, поне нямаше още в началото да стресира детето.
Сега, тя има една дупка, защото много бързо падна едната обица и зарасна. Но така и не й сложих друга.
Казах й, че когато поиска, ще отидем да й сложим. За щастие не помни нищо от този момент с дупченето, но за мен остана неприятен спомен.
С две думи, голяма лудница ще е на 25-ти и всички ще са много изнервени. Сама реши дали това е и вашия ден.

От: Нела

Нела — Wed, 21 Mar 2012 09:53:35 +0000

Миленка, година след теб и аз съм пред огромната дилема с обеците… Много ме е страх да не й засегнем нещо, или пък да не я стресираме. От една страна не искам да й причинявам това сега, но пък си спомням колко беше ужасно моето пробиване на уши, когато бях вече съвсем осъзната – 5-7 години може би. А и не знам къде да отидем. Може би Вита…

От: Елица

Елица — Sun, 28 Mar 2010 21:41:31 +0000

Честити да са ви

От: Милена

Милена — Sat, 27 Mar 2010 12:04:31 +0000

Пробихме ушите на малката. Разочарована съм от компетентността на доктора, но няма да коментирам това. След като всичко мина, малката само ме дърпа и ми казва: „Мамо, иж“ и си завърта главата, да ми покаже обичките. Това го прави по няколко пъти на ден, пред всички които виждаме, дори като говори по телефона се опитва да ги покаже. Голяма е фръцла и много се радва. Радвам се, че го направихме

От: Диана

Диана — Thu, 25 Mar 2010 20:55:17 +0000

Не мисля, че е редно да се пробиват ушите на малките момиченца. На мен ми ги пробиха към 10-11 годишна, когато сама поисках и мисля, че така трябва. Дечицата са толкова хубави, не им трябват такива средства за разкрасшване, освен това пробиването на уши вобще не боли ако това е притеснението на майките…..

От: nikitOoo

nikitOoo — Wed, 24 Mar 2010 22:40:03 +0000

Много вълнуващ момент беше и за моето семейство пробиването на ушите на дъщеря ни.Беше на 5 годинки тогава.Сама пожела да я заведем в „Mладост“ .Един прекрасен ден си дойде от детската градина и ни сподели желанието си.В събота отидохме с нея и баща и.Тя искаше да и ги пробият с пистолет.Самата тя не разбираше още за какво става дума.В д.градина си говорила с една нейна приятелка и от нея имаше повече информация.Беше много интересна,когато пробиха едната дупка,не беше на себе си от болката,която преживя.А когато мед.сестрата и каза,че трябва да пробият и другото ушенце,тя савсем категорично каза:“drugoto na tate“….Много беше интересна тази история.Тя,дъщеря ни много скоро забрави за болката,която я изненада тогава.Много пъти и разказвахме за това в годините,като се сетим.Тогава все още ние бяхме семейство,а от няколко години вече не сме заедно с баща и.Но това не бих забравила никога,и за мен самата беше много вълнуващо,защото тя направи своят избор сама да има дупки за обеци. Може би това беше първата и самостоятелна стъпка в живота и.След 17-ta si godina Ирена взе в свои ръце живота си и се справя отлично засега с него.Гордея се с дъщеря си,може би това и желание тогава беше наистина първото и самостоятелно решение,което ние с баща и безрезервно приехме и подкрепихме.Сложихме и сребърни обеци,които предлагаха в този козметичен салон в „Дом „Младост“ във Варна,където живеем.Не знаех,че има специален ден за пробиване на уши.Но….вече зная от писмата ви приятели,за което ви благодаря!