Коментари на: Бебешки пубертет

От: Miroslava Markova

Miroslava Markova — Sun, 07 Aug 2011 20:08:42 +0000

Blagodarq!Uspeh na vsi4ki maiki s tozi problem !

От: Милена

Милена — Wed, 06 Jul 2011 09:39:34 +0000

Мирослава, това наистина са едни от най-трудните моменти. Но трябва да си силна, да му говориш много, да прекарва повече време с теб, с баща си. Не викай, говори му спокойно и бавно, не го вини, че се държи лошо, а му кажи как да се държи. С упоритост нещата са постижими.
Успех!

От: Miroslava Markova

Miroslava Markova — Wed, 06 Jul 2011 09:04:05 +0000

Moqt sin e na 4g,3m, i vse o6te e s povedenieto,koeto e opisano po-gore.Staraq se,no ponqkoga nervite mi ne izdarjat.Neznam kak da se spravq i s agresiqta.Kato 4eta,4e perioda e prehoden i skoro 6te otmine ,se uspokoqvam,i sabiram novi sili .Maika mi kazva6e „ne e lesno da si maika“ ,i sega se ubedih 4e e taka.Naistina trqbva tarpenie,sila,volq i nai-ve4e lubov.Pozdravi,Miroslava!

От: lilia

lilia — Wed, 15 Sep 2010 09:05:35 +0000

Аз пак май нещо се заиграх и оплетох конците за училище

От: Бистра Чанева

Бистра Чанева — Tue, 13 Apr 2010 11:35:42 +0000

Здравейте и от мен
Честно казано аз вече почти съм се отчаела, големият ми син е на 4г. и още не е излязал от този „пубертет“. Симптомите мн точно сте ги описали. Вече почти не издържам на капризите му. За съжаление при него обясненията и добрият тон не помагат ;(. Когато тръгнем за някъде винаги се притеснявам как ще се държи. Някой от роднините ми смятат, че детето е мн глезено и м и се е качило на главата. Аз не смятам така, не защото съм родител, а просто защото знам какви методи и тактики използвам за да бъда максимално етична към настроенията му. Лошото е, че никога не се знае кога точно ще изпадне в „криза“. На едното изречение може да се смее и да говори като възрастен човек, а на следващото вече да е на земята и да си бие главата с юмруци.

От: Ники

Ники — Tue, 13 Apr 2010 06:49:59 +0000

Joana e na godina i 10 meseca. Zapochna da shamarosva naj-blizkite si bez nikakyv povod malko sled, kato zapochnah da q ostavqm na detski qsli. Plakala sym, i sym se syrdila za da razbere che tova ne e dobro, za syjalenie ne postignah nishto s tova. Sluchvalo se e da me zashlevi tolkova silno, che za sekundi mi e padalo perdeto, v sledstvie na koeto sym i otvryshtala, s udyr prez rykata – golqma greshka i nikakyv rezultat. Ot skoro ima napredyk v tova otnoshenie, kogato me udari (veche na shega) vednaga sled tova me pregryshta, milva i zapochva da se smee, tyi kato sled vsqka malka zlina ot neina strana q pregryshtam i i kazvam che q obicham.
Otnosno kaprizite, tryshkaniqta i inatite, chesto q ostavqm da se uspokoi sama, poneje kogato i govorq i se opitvam da q uspokoqvam tq dori ne zabelqzva che sym pred neq. Taka za 5 minutki se prevryshta pak v moeto dete…
Ubedila sym se syshto, che „izprobvanite metodi“ za spravqne s podobni situacii ne vyrvqt pri vsichki deca. Za tova si mislq, che naj-vajnoto e da poznavame dobre decata si, za da uspqvame zaedno da preodolqvame trudnostite, svyrzani s tehniq raztej.
Pozdravi!
Niki

От: Женя

Женя — Mon, 12 Apr 2010 10:36:24 +0000

Все още не мога да дам съвет или препоръка за този вид пубертет,защото ние сме на ръба да го започнем,но странното ми е ,че без да сьм чела или да знам ,че съществува винаги сьм казвала на дъщеричката си,когато изпадне в някакво различно настроение,че е от бебешкия пубертет.В скромния си опит на майка съм стигнала до извода,че всичко в живота на детето ни е разграничено на периоди кои кратки,кои дьлги,но винаги преминаващи.Първо бяха коликите(до 3ят месец),после зъбките (до към 2 години и половина),сега пьк не изчакващият реда си пубертет….Майката му е тьрпението!Като бивша „пубертетка“,съм закьремена с търпение.Майка ми непрекъснато ми повтаряше да съм търпелива.На теория го знам,на практика -все още ми се отдава,но за вбъдеще не съм сигурна дали другите ще имат търпението, да изтърпяват самата мен…когато полудея!Това беше в кръга на шегата,разбира се.Едно само знам,че трябва да обичам дъщеря си безкрайно,безгранично,безпределно.Обичайте и вие децата си!И не забравяйте търпението!!!

От: ne e zaduljitelno

ne e zaduljitelno — Mon, 12 Apr 2010 08:51:09 +0000

При нас не е имали такива приблеми, вече сме почти на 4 и изобщо не сме се сблъсквали с такива тръшканици, ревове….да не би нервното разсройство да се дължи на преживелици в яслата, дошната среда…не се засягай, просто идеи