Коментари на: След 3 години

От: ЦВЕТИ

ЦВЕТИ — Fri, 05 Feb 2010 17:39:53 +0000

Мило семейство, Честит Празник! Пожелавам ви още 30 Х 3 щастливи годишнини. Празнувате по начин, по който на ВАС харесва и се забавлявайте!
Моето семейство ще празнува 10 години този септември (2010). Гледната ми точка относно този Празник е малко по-различна. В никакъв случай не е черногледа. Просто в нея децата нямат място. Празникът е само на съпругът и съпругата … дори и „лепилото“ в трудните моменти трябва да са САМО те двамата. Винаги съм мислила така: Съпругът ми трябва да ИСКА да е с мен, дори и деца да нямаме (имаме две най-прекрасни деца), а и когато вече „нямаме“ (когато излетят от семейното гнездо) пак да ИСКА да е с мен. Затова и когато се венчахме със съпруга ми след 8 години граждански брак – децата не присъстваха на тържеството. НИЕ се забавлявахме. Нашето едно цяло. Искахме да сме само двамата на НАШИЯТ празник. Да не сме и мама и татко, дъщеря, син, приятелка, приятел, а само съпруг и съпруга.
Желая ви от сърце МНОГО, МНОГО, МНОГО щастие. С обич: Цвети

От: Милена

Милена — Mon, 01 Feb 2010 09:22:42 +0000

Майк, всичко това е наистина чудесно. Децата са най-голямото богатство и най-добрите приятели, ако са възпитани с любов и уважение, както сте ги възпитали вие. Децата ти не ги познавам, но се радвам, че познавам теб и съпругата ти. Наистина, е чудесно да имаш пример за подражание сред приятелите си
Колкото до детето, тя съвсем не е пречка, дори в моменти когато имаме разногласия, без дори тя да го вижда, го усеща и ни напомня с поведението си. Тя е като датчик за нашето напрежение, моментално се променя, ако долови такова.
Проблема е, че сме твърде отдадени на кариера и професионално развитие и не ни остава достатъчно време за почивка. А почивката с нея, е наслада

От: Maйк Рам

Maйк Рам — Mon, 01 Feb 2010 09:14:24 +0000

При мен годините са близо 20 и през всичкото това време любовта ни е ставала по-силна, по-всеобхватна и по-мъдра. Разбира се, всеки има недостатъци или неизкореними навици, но с течение на времето се научаваме да ги приемаме и дори да ги обичаме и да се шегуваме с тях.

Децата са ни били грижа, но никога не сме гледали на тях като на пречка. Родителската обич унищожава всеки помисъл за оплакване или съжаление. Днес, когато вече са големи, сме най-добри приятели и усещането да откриеш, че децата ти са станали възрастни хора, е възхитително. Просто започва един нов етап от живота. А ние преоткриваме свободата и любовта отново и отново.