За няколко часа на Китен

Публикувано в: Спoделено

За няколко часа на КитенПродължението на Лятна почивка – първа част:
Вики бе толкова уморена вече, че заспа в колата на по-малко от 5 км след тръгването. А заспиването й бе невероятно забавно. Едвам преживяйки една бисквитка, която накрая почти падна от ръчичките й, клепачите й натежават, но емоцията още я държи – най-накрая се предаде. Ето го и клипчето:

Спа през целия път и когато стигнахме в Китен, баба й и дядо й ни чакаха с нетърпение. Разтоварихме останалата част от нейния багаж, дадох си инструкциите, баща й си обу банските и отидохме на плажа.
Още когато видя морето ахна и започна да сочи с ръчичка и да вика: там-там. А когато слязохме на плажа и й свалихме пилкащите джапанки, при първия допир с пясъка си вдигна крачето, искайки да й го изчистя от пясъка, както когато й се напълнят обувчиците с камъчета. Аз й обясних, че и тати и мама са боси и че по пясъка може да ходи босичка, тя ни погледна и с бодра крачка закрачи по плажната ивица.
Походихме малко по плажната ивица, тя спря и каза – ТАМ!, сочейки морето. Оставихме бабата и дядото при багажа, а ние влязохме с нея във водата. Аз бях по рокля и снимах, а Методи влезе с нея да се плискат с вълните.
Няма как да се опише радостта на това малко рибе всеки път когато вълните я плискаха. А когато за секунди нямаше вълна, тя плискаше с ръчички и сама се пръскаше.
Естествено, като дъщеря на мама плувкиня, още преди месеци я научих какво значи плуване във ваната и как да движи крачета. И детенце не ме изложи. Като й казахме, хайде сега да плуваш, тя започна да ритка с крачета по гръб, а баща й почти не я държеше. Вижте сами:

Накрая, тя започна да трепери и веднага я извадихме от водата. За щастие, тя не се противеше, тъй като и на нея самата й тракаше ченето.
Подсушихме я и тръгнахме от плажа. Чакаше ни път и трябваше да си тръгнем без тя да ни види, за да не плаче.
Дядо й я заведе на разходка за да може да тръгнем и потеглихме към Бургас, за да преспим при братовчед ми.
В колата си говорихме само за Вики. Беше ни постоянно пред очите, как се радва на водата, как се забавлява и колко доволна беше, че е там с нас. Бяхме много на кантар да се върнем в Китен, но след много обмисляне, решихме да отидем все пак в Пирин и да изкачим няколко върха. А след това, да се върнем на морето и да изкараме и една седмица с малката на морето.


Така потеглихме към тъй дългоочакваната активна почивка в Пирин. Повече от 2 години не бяхме се разхождали свободно и безгрижно, а имахме неистова нужда да останем само двамата и да се насладим на няколко дни заедно.

Следва изкачването на връх Вихрен и посещението на уникалната църква в село Добърско.

Етикети/Тагове:

Сподели
Add to Google
Сподели в edno23
Сподели в Twitter
24 август 2009, категория Спoделено.
RSS Абонамент RSS абонамент
Можете да се абонирате за E-mail бюлетина и да получавате известие за всяка нова публикация - напълно безплатно!

Вижте и това:

4 Коментара по "За няколко часа на Китен"

  1. ne e zaduljitelno казва:

    Благородно ти завиждам, че можеш да се разделяш с детенце. Не те ли търси като се сети за теб? Досега където сме ние, там е и то, от което не се оплаквам разбира се, даже ми е супер хубаво да го виждам как открива света на различните места където ходим и не мога да си представя аз да се излежавам някъде, а то да плаче за мен:(. Хубаво е ако има на кого да я оставиш и да не плаче, разбира се:)

  2. Милена казва:

    Зависи много на кой го оставяш – не е плакала, и почти никога не плаче за нас, защото е обградена с толкова много емоции, внимание и грижи, че няма как да й долипсваме. За сещане, разбира се че се сеща за нас и пита, но баба й и разказва къде сме и тя продължава да си играе спокойна.
    Колкото до излежаването, едва ли може да се нарече излежаване, катеренето на върховете на Пирин, на повече от 2900 метра надморска височина, където и да искахме, нямаше как да е я вземем с нас.
    Догодина, ако не по-следващата, ще катерим по-ниски места заедно с нея.
    И да, наистина е лошо, да няма на кой да се довериш и да разчиташ за временни всеотдайни грижи към детето ти, така че, нищо да не му липсва.

  3. Милена казва:

    Вече може да разгледате и снимките и клипчетата на малката в морето :)

  4. donka lapunova казва:

    vikito e mnogo sladka na klipa s biskvitkata.spomnqm si i moq sin kak kato neq kakto qde6e tu zaspiva6e tu pak se ukukorva6e.kolkoto do qslata spored men po dobre da q pusne6,za6toto moqt sin go pusnah napravo na gradina na 3.god i 4 meseca.mnogo strada6e pla4e6e na san i mi govore6e mnogo tejki dumi.ne izdarjah i go sprqh sled 3 meseca maki.i napravo pred u4ili6tna hodi v u4ili6te.sega ne e tolkova kontakten ne e tolkova samostoqtelen trudno se socializira.dokato e po malka 6te svikne po barzo.tq sas sigurnost 6te svikne vaprosa e ti dali 6te svikne6.na sina mi gospojata mi kaza,4e pravq gre6ka, 4e go spiram,za6toto nqma dete koeto ne e sviknalo vaprosa e maikata da svikne.vsi4ki deca sa razli4ni na viki moje mnogo da i haresa.

Остави мнение/коментар за Милена