От: Милена

Милена — Wed, 08 Jul 2009 21:42:56 +0000

ne e zaduljitelno, замисляла ли си се, че освен черно и бяло има и други цветове?
В книгите които четеш, може да не го пише, но в книгите, които аз чета, го пише навсякъде.
Споделям с вас факта, че при мъжете, бащинството е нещо, което трябва да се осмисли и то не става за ден – два. Бащинството няма нищо общо със чувства.
При майката, която 9 месеца носи детето в утробата си, говори с него, наслаждава се на всеки ритник, пее му и т.н. е вече вродено (естествено и тук има изключения). Вродено, защото самата тя дава живот, на същество, което вече 9 месеца е било част от нея.
Няма как от един мъж да очакваш, че знае как се кърми бебе, без да си му показал, нито да накърми детето, защото няма млечни жлези, нито да разбере, защото детето реве, и този рев точно на какво се дължи, когато той не прекарва 24 часа в денонощието с това същество, а само няколко часа на ден.
По горе казаното няма нищо общо с липса на чувства към детето, тежест заради рева, сменяне на памперси или подобни.
Има общо с това, че когато детето е по-комуникативно, бащите много по-пълноценно прекарват времето с детето си, много по-лесно го разбират и откликват на нуждите му, защото то самото съзрява и бащата го вижда, и на самия него му става по-интересно с всеки изминал ден.
За последните 10 месеца съм къпала дъщеря си не повече от 10 пъти.
Това е времето, в което те с баща си са били заедно задължително и с всеки изминал ден, удоволствието е нараствало, с израстването и комуникативността на детето.
Не очаквам от мъжа си, който работи по 12 часа на ден, да прекарва 8 часа с детето, или когато се върне пребит от работа да забравя, че имам дете и всичко, което аз съм правила до сега да го направи той за половин – един час. Няма как да стане.
Нуждата на бащата с всеки изминал ден се увеличава, пропорционално с психологическото и физическо развитие на детето.
Той и да иска да се боричкат, когато бебето е на 3 месеца, боричкането няма да е такова, каквото би било на година и 3 месеца, или греша?
Споделям все по-засилващата се нужда на баща й, да бъде с нея, което няма общо с нежелание.
И мъжът ми би искал да се прибира в 6 от работа, но за съжаление, на този етап няма как да стане това.
Това обаче не значи, че за краткото време с нас, той не е баща или съпруг.
И като човек, който иска да го промени, търси начини, и го голяма степен има напредък, въпроса е, че не става с магическа пръчица.
Да изопачиш думите на човек е лесно, много по-трудно е да вникнеш в смисъла им.

От: ne e zaduljitelno

ne e zaduljitelno — Wed, 08 Jul 2009 20:43:57 +0000

„И в заключение ще кажа, че не случайно казват, че бащинството настъпва някъде след 1-вата година на детето. В истинския смисъл, в това бащата да има нужда да бъде с детето си, а не само с едно вързопче, което яде, спи, реве и …“ – никъде не съм прочела и не съм съгласна с теб, макар че при вас може би нещата стоят така. Бащинството трбва да започва с раждането на детето, както и за жената тогава настъпва майчинството, стига той да пожелае да настъпи тогава. От думите ти излиза, че вашия татко не е изпитвал нужда да бъде с дъщеря си преди да навърши годинка, защото е хленчила, ревяла… ами така е, трудно е, но както си разбрала не е лесно да си родител! Много по-лесно е да гледаш вече проходило, захранено дете, по-трудното е да откликнеш на нуждите му, когато е все още вързопче. Но виж има поговорка „Няма не мога – има не искам“!

Коментари на: С малката на сватба

От: Милена

От: ne e zaduljitelno