Последни дни на очакване
Днес към обяд телефона звънна. Видях кой ме търси и с вдигането на телефона, попитах: Да ти честитя ли вече?
Беше приятелка от квартала, бременна с второто си дете. Терминът й беше на 29-ти май, и всеки път като звънне телефона или получа СМС се надявам да е от нея.
Уви, милата още не е родила. С другите дружки всеки ден се чудим как е, и нямаме търпени поне на една от нас да се обади или пише, за да знаем, че вече малкото човече се е появило на бял свят.
Попитах я как е, а тя вече едвам издържа. Едно, че качи много килограми, второ, че по-голямото й дете е на 2 години и 3-4 месеца, и грижите за нея не са никак малко и тя трудно издържа последните дни.
От миналата седмица тя се пренесе при майка си, за да има кой да й помага и на кой да остави каката, когато дойде момента.
Последните дни си мислих, че ще роди днес, но ето, че вече 1-ви юни мина, а не съм получила известие.
Нямам търпение, наистина. Това ме връща във времето на очакване на моето малко човече.
И носталгията ме хваща още повече.
Вики в момента е при баба си и ужасно ми липсва. Някак ми е толкова пуста къщата, леглото й е празно, играчките са подредени … Просто не е същото без нея.
И така, с много бременни и вече родили второ детенце около мен, се замислям, какво ли ще е да съм бременна и да бягам след моето малко диваче.
Направо се възхищавам на жените, решили се да имат второ дете с малка разлика.
Мисля, че колкото и да искам да имам поне две деца, ще изчакам още няколко години, докато принцеса порасне малко повече …
Втората бременност може и да е по-лека, но отглеждането на второ дете при наличието на още едно малко по-голямо ми се струва направо невъзможно.
Как се справяте вие бъдещи майки на 2-ро дете?
Етикети/Тагове: бременност
Ако за теб чакането е изнервящо, представи си за нея какво е? В момента съм бременна с второто си дете (първото е на 5) и също се чудя на жените които раждат едно след друго. Това което съм видяла при приятелки е, че не им е лесно първата година, но после децата са с едни и същи интереси и се гледат по-лесно отколкото тези с по-голяма разлика. Така че, излиза както всичко в този живот – има и плюсове и минуси, всеки преценява за себе си.
Напълно съм съгласна. Това й е второ детенце, вече роди второто си момиченце. Прекрасна малка принцеска – Симона.
И аз съм напълно съгласна с Violeta, че колкото по-малка е разликата между децата, толкова по-близки са си, с общи интереси и игри.
Възрастта не определя интересите и желанията за развитие. Имам пример на 2 момиченца, едната от които е запалена спортистка и участничка във всяко възможно организиранот занимание, а другата само виси до майка си или вкъщи.
Аз конкретно нямах предвид индивидуалното развитие на детето, всяко е различно и поема своя път, а това че ще си играят заедно, когато са на почти една възраст. Не можеш да очакваш 10 годишно дете на си играе с 2 годишно. Много скоро ще му доскучае. Най-много да го позабавлява малко с него и ще отиде при своите връсници да попълва лексикони, да играе на въже и други. Докато ако са с разлика година-две заедно ще откриват света и ще имат почти еднакъв интерес към едни и същи играчки:)
Миленче, честит рожден ден!!!! Пожелавам ти да си здрава, много щастлива, обичана, носена на ръце, обожавана, желана и търсена жена! Търсих в коя тема да пусна това съобщение и реших тук, тъй като тайното ми пожелание към теб е още една малка принцеска