Коментари на: Кошмарът още е пред очите ми

От: Toni

Toni — Thu, 08 Nov 2012 14:50:34 +0000

А защо няма отметка да се махат мненията? Човек може и да се променя все пак

От: Cveti

Cveti — Wed, 14 Sep 2011 14:04:25 +0000

А и относно коментарът на Toni- -пич ако четеш от време на време коментарите по собствен адрес за Рака на простата за който тръбиш, всяка вече ни се набиват в очите поне 3 реклами една след друга свързани не толкова с рака на простата колкото с наболениея ви нагон и как да си вдигате самолета. Колкото до циците и дали те стават само за две неща- аз лично съм на мнение, че в зависимост от натурата на притежателката определено няма да стават само за 2 а за мн повече неща.
Ама кво да ти кажа, от далече си личи че си с ниско ниво на интелегентност и още по закоравяло въображение.
лека и доходна:)

От: Cveti

Cveti — Wed, 14 Sep 2011 13:56:45 +0000

Рядко успявам да намеря време да чета полезните неща които се побликуват тук, но сега когато ми е възможно погледа ми се закова на заглавието и веднага се впуснах в четене. Виждам че случката е от доста отдавна ,но направо се вцепеник като я прочетох. Понеже моята сестра е с епилепсия в следствие на подобен случай, и припадаците за мен бяха ежедневие, мога да дам един съвет – като адски се надявам никога никой да не го приложи:).
Първо и най важно е да не се изпада в паника-адски лож помощник е, и второ – в подобен случай винаги погледнете дали не си е глътнало езичето детето, в следствие на захласването. Понякога е мн трудно да се отвори устичката му, но в повечето случай е нужно само да се пъхне съвсем леко пръст-с показалец е най лесно, и да се дръпне лекичко.
Надявам се никога случката да не се повтори, а че падания ще има, това е неизбежно, но дано да не са сериозни като в този случай.

От: Нина

Нина — Wed, 19 Aug 2009 08:53:56 +0000

шшш ходи се гръмни пич! И спаси света от присъствието си!

От: Toni

Toni — Tue, 18 Aug 2009 20:17:14 +0000

Много много,ама много плашещо наистина…Тая пък след нея се разревала.Тц,тц,тц.Вечно вашите истории и живот са изпълнени с истина,на другите нищо не им се случва НИЩО.Преекспонирате и хиперболизирате всичко вие жените ВСИЧКО.А най-много се дразня на здравословнитe ви проблеми сякаш само вие сте център на внимание.Ракът на простатата е не по-малко разпространен от рака на циците ама…Защо не се чува за него.Защото те са център на внимание . Те,които стават само за 2 неща.Всички знаем кои

От: донка

донка — Thu, 13 Aug 2009 07:04:06 +0000

моят син падаше 4есто и по4ти винаги на главата си…не можеш всеки път да се обвиняваш и да се 4увстваш виновна,знам какво е усещането…единственото което можем да направим е да ги нау4им сами да се пазят,а за това трябва да усещат колко сме силни ние….тепърва живота ще ти предложи още много страхове за детето,но никак не е лесно да си майка:)

От: sara

sara — Thu, 13 Aug 2009 07:01:59 +0000

Събитието на Милена и Вики е изключително насищащо с емоции, дори като изключим самия страх от развитието. Това е безспорно. Реакцията на майката обаче може да бъде решаваща, както в съответния момент, така и като модел за поведение на детето за бъдещето. Котви се създават подсъзнателно. Обясненията са само малко част, личният пример е от преимуществено значение. Закачам коментара си тук, защото много пъти четох статията и тя ми създава единствено това усещане.
В продължение за обичайното ежедневие – за дребни ситуации като ваксинации, взимане на кръв, падане при тичане – детето се научава да побеждава именно от простичките неща. Когато събитието е непознато, детето копира реакцията от родителя. Виждаме всеки ден в парка ОСОБЕНО по-възрастни баби, гледачки и подобни на всяка реплика да повтарят „да не паднеш, да не се нараниш, да не се удариш“…. Не е нормално да се насаждат в съзнанието на децата страхове. По същия начин паднало детето и започва едно суетене, повтаряне колко го боляло, превързване… Това създава страхливи малки същества. Именно поради това съм силно против отглеждането на децата от възрастни хора.

От: Милена

Милена — Fri, 07 Aug 2009 07:31:49 +0000

@Нина, има хора и хора, емоционални и по-стабилни. Аз съм от емоционалните. Вики не е от децата, които за най-малкото реват по половин час, а плаче ли повече от 1-2 минути, значи много я боли. И като плаче от болка мен не боли още повече. Дори не искам да си спомням случката, всеки път ми се обръща стомаха.

От: Нина

Нина — Fri, 07 Aug 2009 07:25:30 +0000

Милена, плаках докато го четох… майната им на тия дето викат нормална ли си и т.н… напълно нормална си си.. Аз на последната ваксина на сина ми се разревах, малкото му личице така се изкриви от болка, че сърцето ми се смачка, като лист хартия… голяма отговорност е да си майка!

От: smmd

smmd — Wed, 22 Jul 2009 12:27:16 +0000

Настръхвам като чета ! Аз също имам син на 4 год и макар че досега не ми се е случвало нещо подобно се моля всеки ден да е спокоен! Толкова е щур…
Времето ще ти помогне да го преодолееш , но както се казва все “ ще имаш една обеца на ухото си“ Радвам се че детето е добре и нищо лошо не се е случило!