Как да отучим детето да спи при нас?

Как да отучим детето да спи при нас?От бебе, дъщеря ми заспиваше сама, без да я приспиваме. Когато се научи да си държи шишето с млякото, дори я оставяхме сама, и след 15-20 минути само минавах да я завия и да взема празното шише.
Дойде ред да махна залъгалката. В отговор на това, тя реши, че трябва да я приспиваме. Дали само аз, дали двамата с баща й, няма значение, трябваше да има човек при нея.
Така изминаха около 3 месеца. Положението с приспиването не беше вече такъв проблем, някак си свикнахме. Но малката реши да завземе доста голяма част от нашето нощно спокойствие.
Стана нетърпимо нощем да се будим от ритници и да спим не повече от 3-4 часа на денонощие.
Посъветвах се с по-вещи в областта и още същата вечер с мъжът ми приложихме на практика съвета.
Малката беше много изморена и в 20 часа й се спеше. Оправих я за сън и към 20:20 я сложихме в леглото й.
Рева започна още при оставянето й. Легнахме на нашето легло с баща й, за да сме все пак около нея, но не спираше да реве истерично. Сърцето ми се късаше, стомаха ме сви, но бяхме решили, че каквото и да ни коства трябва да устоим.
По-добре няколко дни рев, отколкото години наред да спи при нас. Обясних й, че ако не спре да плаче, ще изляза от стаята, а тя дори и не искаше да ме чуе. Излязох.
След няколко минути тя започна да разиграва баща си. Да иска вода, едната си кукла, да ги хвърля и да ги иска отново. Тогава баща й взе и шишето и куклата и излезе и той от стаята.
Тя не спираше да реве. Стана 21:15, а ние вече си мислихме, че тя просто няма да спре да плаче. Стояхме в другата стая и я наблюдавахме през открехнатата врата, да не би да излезе от нейното легло.
Рев, крясъци, истерия и пак рев. Всяка минута бе сякаш един час.
И изведнъж, просто спря. Сякаш си натиснал паузата на касетофона.
Не, не се зарадвахме, по-скоро се стреснахме, какво стана. Надникнах, а тя лежеше, т.е. вече спеше.
Беше се пречупила. Разбра, че няма да постигне желанието си с рев, и ще се наложи да спи вече в нейното легло.
Но това бе само 1-вата вечер.
Втората вечер ние бяхме навън, а малката остана с двете си баби. Категорично бе отказала да легне в нейното легло, а и те не биха понесли рева на любимата си внучка. Когато се прибрахме и я пренесохме в леглото й, тя спа непробудно до сутринта.
Трета вечер: Това е най-интересната част.
Още докато я обличах и обясних, че вече е голяма и трябва да спи в нейното легло. Само като чу за леглото си, почна да сочи нашето и да приревава. Продължих да обяснявам, че нейното легло е чудесно и ако можех аз да се побера в него, щях да спя аз там. Мрънкането в израз на негодувание продължава…
Вече облечена й казах да слезе в леглото си. Тя ме погледна, видя категоричния ми поглед и бавно се спусна в леглото си, продължавайки да мрънка. Казах й да легне, за да мога да я завия. А тя, ме погледна, легна и си допридърпа одеалото.
Разказах й, че колкото и да е голямо леглото на мама и татко, то е само за двама и тримата не може да спим спокойно. Как ние с тати ще сме в другата стая и тя ако има нужда от нещо, ние ще се отзовем. Че утре сутринта пак ще си играем и ще се забавляваме и още и още …
Тя през цялото време мълчеше и ме гледаше. Дадох и водата, пи малко и ми върна шишето.
Когато отидох до вратата и казах: дай на мама целувка и ми кажи лека нощ! Тя ме погледна, помаха ми с двете ръчички, прати ми въздушна целувка и аз излязох от стаята.
Нямаше нито рев повече, нито мрънкане. Не минаха и 5 минути, а тя вече спеше.
Останах изненадана, определено приятно. Баща й, дори не можеше да повярва, че не прорева, не се противи и инати, както преди една нощ.
Четвъртата нощ: Протече по абсолютно същия начин като третата, но не ми се налагаше да обяснявам надълго и нашироко. Казахме си лека нощ, целувки и усмивки и излязох.

В заключение мога да кажа само едно:
Колкото и да Ви е мъчно, колкото и да не искате да подложите детето си на няколко часа рев, там е ключът.
Само няколко дни трябват, за да разбере, че Вие отстоявате Вашата позиция и колкото и да реве, няма да промените решението си.
Ако още първия ден не издържите, и детенце Ви пречупи, ще е много по-трудно, когато знае, че ако не спре да реве, Вие ще дойдете или ще го вземете.
Сега, седмица по-късно, ние се наспиваме, тя спи много по-спокойно и непробудно, и всички сме доволни.
Няма дете, което да не опитва да пречупи родителите си чрез рев – все пак това за сега е единствения им начин да изразят негодуванието си.
Важно е да издържите Вие – и двамата родители.

Етикети/Тагове:

Сподели
Add to Google
Сподели в edno23
Сподели в Twitter
7 октомври 2009, категория Майчинство и отглеждане, Спoделено.
RSS Абонамент RSS абонамент
Можете да се абонирате за E-mail бюлетина и да получавате известие за всяка нова публикация - напълно безплатно!

Вижте и това:

17 Коментара по "Как да отучим детето да спи при нас?"

  1. ne e zaduljitelno казва:

    „Но малката реши да завземе доста голяма част от нашето нощно спокойствие.“
    А защо изобщо сте й позволили да спи дори и една нощ във вашето легло?

    „Колкото и да Ви е мъчно, колкото и да не искате да подложите детето си на няколко часа рев, там е ключът.“
    Не е там, ключът е да не го взимаш изобщо да спи при вас. Моето дете още от малко си спи в своето легло, в своята стая. Ако има проблем аз или баща му отиваме при него, а не то при нас. Извинявай, че ще ти го кажа, но грешката е изцяло у вас. Не може да съдадеш впечатление у детето, че нещо му е позволено и после изведнъж да искаш да се откаже и да го подлагаш на рев и истерии.
    Мисля, че заглавието на статията ти трябва да не е как да отучим детето си да спи при нас, а как да не свикваме децата си да спят в нашето легло;)

  2. Милена казва:

    Напълно съм съгласна с теб, че грешката е у нас, респективно в другите родители, които се сблъскват с този проблем.
    Защо съм позволила, причините са много, като например:
    - тя няма собствена стая, по разбираеми причини, в малък апартамент сме;
    - никнене на 3 кътника наведнъж в комбинация с 3 нощи рев по 3-4 часа
    - когато си легна в 2-3 през нощта и тя ревне в 4 часа, не съм в състояние да стоя на краката си и я взимам при нас.
    - така с времето тя започва да иска и повече и повече.
    Факт е, че вината е в мен. Както казах, до година и 2-3 месеца тя си спеше сама в нейното легло и не сме я приспивали.
    Колкото до заглавието, то си е съвсем правилно ;) Когато някой е допуснал грешка, търси начин да я поправи.
    Има и безгрешни родители разбира се, които ще ме опровергаят, но поне съм от хората, които се учи от грешките си ;)
    А статията: „Как да не свикваме децата си да спят в нашето легло“, ще я очакваме от теб ne e zaduljitelno, и с радост ще я публикувам, за да помогнем да другите бъдещи родители да не допускат моята грешка изобщо.

  3. sara казва:

    И в тази тема има значение начинът на хранене на детето. При кърмено дете вариантът от съвсем малко го слагам да заспи в леглото не се случва, защото то често пъти заспива, докато суче, после след като се успокои и отпусне съвсем, го пренасяш в легалцето. Също така има значение емоционалността на детето, тъй като при много впечатлителните деца има често будене нощем, което прекрасно се тушира със слагане на гърда и детето спи много повече часове. В тези моменти го взимаш, суче, заспива, връщаш, а в някои случаи отставяш при теб между нощните сучения. При различните деца нощното сучене изчезва в различни моменти. Далеч съм от мисълта да махам нощно сучене, докато детето не спре да иска да суче нощем. В нашия случай – около 8 месеца при събуждането нощем иска да си играе понякога, или да се гушка, но вече почти не да суче. Остава само дневното сучене.

  4. Милена казва:

    Така е сара. Причините могат да са много. В повечето случаи проблема се задълбочава след годинката, когато детето е много по-очовечено и прилага много повече методи за манипулация.
    За съжаление малката я кърмих само до 4-тия месец, и дори и тогава, не съм имала проблем с нощно сучене. След 1-вия месец тя сама спря да се буди. Естествено, когато се събудеше някой път съм й давала, но е било 1-2 пъти месечно.

  5. Много се мъчихме, докато отучим малките маймунки да не се будят до нас. Вече спят сами, но продължават да се будят по няколко пъти на нощ. Вече са на година и 4 месеца, а още не успяваме да се преборим с нощното будене…

  6. smmd казва:

    Моят син спеше при нас до 3 годишен. Ние също живеехме в малък апартамент и нямаше собственна стая . Другата причина беше че той се събуждаше по 5 пъти най-малко през ноща, акогато ти ходиш на работа плюс дом. задължения , изобщо не ти се става толкова пъти нощем. Ние не се оплаквахме, дори се чувствахме добре, а и ние се възползвахме максимално от възможноста да го гушкаме. Сега е на 4 г. има си стая т.к. се преместихме в голям апартамен , спи си в нея сам и изобщо не иска да идва при нас! Така че , гушкайте ги , докато можете!

  7. Аnny казва:

    Уффф натам вървим и ние и честно казано не знам какво да правя. С каката нямаше проблем, тя заспиваше рано-рано, още в 20-21 ч сама оставена в стаята си, понякога пореваваше и си заспиваше, а с това малкото не знам…първо заспива мн късно, таз процедура къпане и хранене, и след това нормално заспиване нЕма…просто не и се спи поне до 22-23 ч – ненормално, ама какво да направя, щъка си насам-натам и въобще не изглежда уморена. Спи по обяд ок 12-13 ч за 1 час и следобяд ок 16 ч пак за 1 час, т.е. през деня спи не повече от 2-2/1/2 ч, сутрин ставаме към 9-10 ч, на 8 месеца е. В началото спеше самичка в леглото си, кърмех я 1 нощно и си спеше до 6 ч, последните месеци обаче, като заспива късно на ръце!! или легнала сучейки и я местим в леглото, кара до към 2-3 ч и се събужда, вземам я при нас, защото ми се спи и така ми е по-лесно да я накърмя, после двете заспиваме, понякога и аз съм преди нея признавам. Ако има начин да я преместя в нейната стая ОК, но след 2-3 ч процедурата се повтаря.
    :( нищо против кърменето по нямам, то па биваше и да имам, но почвам да чувствам как ставаме манипулирани от нея и тя с удоволствие си спи при нас. Но пък ми се струва малка за експеримента.

  8. Милена казва:

    Anny, според мен е добре да го отбиеш от нощното хранене. Няколко нощи ще ти е по-тежко, но и детето ще започне да спи по-спокойно и Вие ще спрете да се будите нощем.
    Малката сама ми се отказа от нощното хранене още след първия месец.
    И няма как детето да заспи в 21 часа, ако спи до 11-12. Просто можеш да опиташ да изтеглиш часа на лягане с 15-20 минути, за десетина дни, и да се опиташ да го будиш малко по-рано. Сигурна съм, че ще се адаптира, стига да решиш да опиташ.

  9. sholk казва:

    Здравейте. И аз съм на мнение, че понякога се налага детето да спи при родителите. Синът ми е на 7 месеца и когато го мъчат зъбки и е неспокоен го слагам при мен. Той има навика като усети, че бибата я няма в устата му да мрънка и тогава ставам бързо да му я дам преди да се разсъни. Понякога си спестявам това постоянно ставане, като го слагам на нашето легло.
    Но не съм съгласна, че може да се отучи от нощното хранене. Опитвала съм, но той си иска млякото.

  10. Милена казва:

    sholk, нормално е да спи понякога при вас, и моята дъщеря я взимам, когато виждам, че е по-неспокойна. Но се има предвид постоянно спане при родителите, което е много изтощително.
    За отбиването, въпроса е спорен. Разбира се, всеки си решава. Не съм имала проблем с нощно похапване, защото сама се отби, но всеки родител може сам да прецени до колко му е трудно и дали се справя месеци със нощното будуване.
    Това е единственото негативно нещо на нощното хранене, и до колко майката успява да почива денем и нощем. Защото от недоспиване следва и преуморе, и намаляване на кърмата.

  11. Янна казва:

    Моят син също е на 8 месеца и се буди постоянно нощем.Кърмя го сутрин и вечер и цяла нощ спи с циците в устата,когато усети,че няма мляко в тях и почва да реве и трябва да стана да го друсам.Повярвайте ми много е изморително.Все си мисля,че за всичко е виновно кърменето.Може би ако беше на ам до сега да спи цяла нощ без да се буди.Кърмата ми е много малко и ми се искаше да го отбия,но няма да стане.За него няма по любимо нещо от циците ми.Имам чуството,че цял живот ще е така.Иска ми се да вярвам,че до 2-3 годинки ще е,но немога.

  12. Десислава казва:

    Здравейте ,ние имаме същият проблем с лягането вечер и заспиването.Синът ми е на почти 3 години и в момента ,който му кажа ,че трябва да си ляга да спи в неговото легло, започва с леко мрънкане и прераства в истеричен рев.Така реве ,че имам чувството че всяка една минута е безкрайна ,няма нещо което да го успокои ,докато някой не дойде при него.Отсрани ,ако го чуе някой ще си помисли ,че това дете го пребиваме от бой ,така се дере и се мята в леглото ,като луд,рита с крака ..:((( Направо ужас!Оставихме го една вечер да плаче доста продължително ,но се притеснявам да не му стане нещо.Сърцето ми се къса ,моли ми се ,плаче.Една вечер така се ядосах и го нашляпах по-памперса ,но той никак не реагира ,болеше го повече от това ,че мама я няма.:(

    • Toni казва:

      На тази възраст вече почват да сънуват кошмари и затова не искат да са сами – моят син е същия (вече на 6г.), но още иска да четем приказки и да съм до него докато заспива. И ние сме минали през всички етапи за които пишете :-) всяко нещо с времето си – когато имат нужда от нас да сме до тях

  13. mar4eto казва:

    Моето бебче си спинка при нас в леглото! Не виждам нищо лошо в това! Радвайте се на близоста с децата, после като пораснат няма да се спират във къщи, а времето бързо лети и докато са на 2,3 годинки няма да усетите кога са пораснали!

  14. Милена казва:

    Mar4e, проблема е че на 2-3 годинки, вече трудно се отказва, от това са спи при мама и тати. А все пак и родителите имат нужда от близост ;) Това, че един ден ще отлетят е вярно, но това е нормалния ход на нещата. Ако гушкаш бебето достатъчно през деня, не е нужно да се смесват териториите и през нощта.

  15. Yana казва:

    Много озадачена останах от първия коментар. Въобще не съм съгласна с него. Какво означава „грешка на родителите“? Как можеш да определиш като грешка една толкова желана близост като това да се гушнеш с детето си? Та животните не спят ли точно така с малките си? Моят син е на годинка и половина и за някои може би ще е мнооого шокиращо, но той спи при мен, а аз все още ги кърмя. Таткото е нощна птица и предпочита да работи в хола ;) знаете ли, че когато заспи този малък сладур хич не искам да го местя, толкова ни е хубаво да се будим един до друг и още не вдигнали глави от възглавницата да се погледнем и усмихнем :) за нищо. Р бих пропуснала тези мигове и не мисля, че вредят на някого, напротив укрепват общото ни доверие и любов. Знам че много скоро това ще свърши. Надявам се до навършването на две годинки през февруари малкия естествено да се откаже да суче, мляко почти нямам вече. Надявам се това и да е периодът в който ще му покажа къде му е мястото за сън( и имам чувството че на мен ще ми е по-трудно отколкото на него самия). Но точно заради това статията ми бе изключително полезна и благодаря на авторката. За рева съм съгласна от опит. Когато трябва да се наложат някои неща рева наистина е зверски и ти къса сърцето, но непреклонността наистина има голям ефект и след това като че ли имаш усещане че детето ти е минало още един етап на зрялост, че е разбрало. Така, че децата са много умни, не ги подценявайте и не ги лишавайте от неща, от които като се замислите, не са толкова съществени да се спазват. А напротив осакатяват едни топли сърдечни отношения в миговете когато е най-тъмно и най-тихо. Ако аз съм дете, не бих искала да ме оставят в тясната ми кошарка сама в стаята и да угасят лампата. И накрая ще ви кажа нещо много важно. Първият ми съзнателен детски спомен е как заспивам леглото си, а майка ми е хванала ръчичката ми през дървените решетки и лежи успоредно на мен на спалнята. Незнам колко голяма съм била, но едва ли повече от три години (защото в момента в същата кошарка слагам сина ми и преценявампо ръста;))))

  16. Vania казва:

    На 11 месеца сме и малкия си спи при нас.Суче по цяла вечер главите са ни на нощните шкафове,сутрин се будим или с краче или с дупе до главата,но това е положението.Надявам се сам да се откаже от нощните кърмения и като му дойде времето да си спи в кошарката :)

Остави мнение/коментар за Детски дрехи